...every heart can bleed...

...Вървях по нощни тротоари...безцелно лутах се и търсех мълчанието на отлитащата светлина...
Не виждах смисъл от посока, не чувах музиката от радиото, не усещах мириса на зимата...

Вървях...на някъде или по-скоро на никъде, където можех да открия теб - моя живот!
Как неусетно сменя се посоката на времето...и странно как зарязва чувства, мисли, преживявания...в името на сухото и безпощадно - "ТРЯБВА"!
Хиляда "НО" се раждат, убивайки безмълвно крехкото желание...

По улиците скитах, тъмно е и под беглата коледна украса на бул. Витоша долових дъха на гаснещо сърце. Извика ме, а аз пресякох... Погледах го и чух как стене... С кого говори, с моето сърце ли? Нима открих остатъка от вечната любов... в мига, в който тя топи се вече? Ирония...единствената ми приятелка си ти?!



Вървях и докато се скитах се топях...