22

...гледам вечния календар... сочи 22...
5 дни... нижат се... мъчително тегобен е всеки следващ...
осъзнаване! пробуждане! прошка!
търся много смисъл и смислено проглеждам във всеки смислен миг...
безмислиците пъдя с голямата метла!
искам да запазя намерената себе си... искам да я покажа... да се изфукам нескромно, че правя опити да се ЗАВЪРНА... Volver...
трябва ми път, по който да ми позволиш да тръгна...
сега съзнавам красота...

нека 22 бъде последен ден такъв!
23 - да бъде Слънце!

за птичето питам...

...Вярно ли е, че птичето (каквото и да е то?) каца само един път на рамото?
А вярно ли е, че ако не го уловиш, то излиза... завинаги?
А как се лови птиче от собственото ти рамо?
Рецепта, начин, методика - измислена ли е?
И как различаваш дали това е твоето птиче? Може да е просто подплашето на съседа птиче, което е изхвръкнало току що от негово рамо и просто си почива при теб!... или не, не може?!
А какво следва, ако си изпуснал птичето? Умираш ли? Чакаш? Надяваш се напразно... или основателно?
А какво се случва с истинската любов..., ако тя е твоето птиче...
Нататък няма да питам - страх ме е...

ето тук... птичето... моето... и ОСТРОВЪТ...

Gokcheada 2

чудя се коя съм?

...не се познавам...

не се радвам, не вярвам, не виждам...

страховете ме владеят... цяла...

слушам моята музика... сякаш е чужда...

самотата ли е истинската ми природа... или любовта, която пропускам...

едно недовършено сътворение, забравено от мен и от себе си дори... сега прослушвам, потънала в мислите си от няколко дни... загубени мисли, изгубени спомени, заблудени тъги...

чудя се, коя съм?!