часовникът показва 11:57

А мина много време от последното гостуване в собствената ми къщурка...
Събирах сили, подбирах думи, окачвах мисли, свалях други от съзнанието си... търсех себе си..., намирах никого...
Понякога успявах да почувствам светлинка... и тя да подгрее сърчице до следващия огън!
Срещи с недоизказани извинения, отдавна забравени добре познати лица, търсени сред купища напълно непознати други... Това е моят свят сега...
Опит да поема благороден въздух насред мръсна и опорочена среда!
Липсва ми музика... и цвят... и светлинка...
А може би ще ме гушне скоро под възглавката една ръка, ще завие с кротост цялата ми лудост, ще усмихне нощта ми, ще целуне свенливото и бяло утро след това...и ще стана по-добра...!
Утре... нали?!