безсънна съм

Спрях да дишам - в онзи миг...
Дни се нижат - чувам ги как се отдръпват от безмисления ден и тръгват в тъмната посока на светлото си бъдеще...
Долавям помощта на онези, които са около мен - в опит да изтръгнат болното сърце изпод сламата на живота ми - ОБОР!
Бездънна - такава е душата ми сега... бездиханна за умората от мъката по отлитащата надежда и жажда за живот...
Иска ми се да чуя думите... да ги приема... да усетя дъното, за да поема нагоре...
НО - къде ще ходя - какво е в този смисъл горе или долу... Нали отново него ще го няма?! Нали отново лъжливи думи или безпътни усилия ще плуват в очите ми... Сърцето ми отново ще умира, отказвайки да приеме цялата тази привидност...
Защо усещам невидимото дори за най-прозорливите очи?! Това ли е слабостта ми... или е мъдрост (която хич не подозирам, че ми е присъща) да премина и това изпитание...
в името на едната единствена любов...
Сбъдни се... моля те... бори се....
за да пребъдеш...
да ми се усмихнеш...
ти на мен...
и обещавам...
аз на теб...
завинаги...

край или начало

... празна съм...
напълно празна...
изтощена...
безнадеждна...
...празна съм...

"Богът на дребните неща"

...
Зелената окраска на деня се беше изцедила от дърветата. Тъмни палмови листа се открояваха на фона на мусонното небе като провесени гребени. Оранжевото слънце се промушва през извитите им захапващи зъби.
Ескадрила от прилепи профуча през здрача.
В изоставената орнаментална градина Рахел наблюдаваше унилите джуджета и забравения от всички малък Купидон, навеждаше се над застоялата вода на езерцето и гледаше как жабите подскачат от един зеленясал камък на друг. Красиви грозни жаби.
Слизести. С брадавици по кожата. Крякащи.
В жабите се криеха нецелунати, копнеещи принцове. Но те бяха и храна за змиите, скрити във високата юнска трева. Едно прошумоляване. Стрелване напред. И вече я няма жабата, която подскача от един зеленясал камък на друг. Няма го и принца, който да бъде целунат.
...
Ето това чета днес - Арундати Рой - невероятна е!
Замлъкват мислите ми след тишината и нажеженото безвремие на тези думи...
Сякаш животът ми е откъс от книга... Кога ли ще стигна до онази глава, след която остава една едничка фраза... "... и живели дълго и щастливо"...
... дълго - не държа... избирам щастливо... да...