"Богът на дребните неща"

...
Зелената окраска на деня се беше изцедила от дърветата. Тъмни палмови листа се открояваха на фона на мусонното небе като провесени гребени. Оранжевото слънце се промушва през извитите им захапващи зъби.
Ескадрила от прилепи профуча през здрача.
В изоставената орнаментална градина Рахел наблюдаваше унилите джуджета и забравения от всички малък Купидон, навеждаше се над застоялата вода на езерцето и гледаше как жабите подскачат от един зеленясал камък на друг. Красиви грозни жаби.
Слизести. С брадавици по кожата. Крякащи.
В жабите се криеха нецелунати, копнеещи принцове. Но те бяха и храна за змиите, скрити във високата юнска трева. Едно прошумоляване. Стрелване напред. И вече я няма жабата, която подскача от един зеленясал камък на друг. Няма го и принца, който да бъде целунат.
...
Ето това чета днес - Арундати Рой - невероятна е!
Замлъкват мислите ми след тишината и нажеженото безвремие на тези думи...
Сякаш животът ми е откъс от книга... Кога ли ще стигна до онази глава, след която остава една едничка фраза... "... и живели дълго и щастливо"...
... дълго - не държа... избирам щастливо... да...