детство мое!

Един блажен неделен следобед...
Пловдив...
Запознанство с няколко много приятни хора... и по-специално Мира! Когато срещам такива хора съм благодарна, че ги има - точно тях... Малко са, но са така ценни. Луди по рождение, а не по желание, интересни по природа, а не по наложен статут, отворени по душа, а не по привидност!
...и лежерни игрални няколко часа на "детство мое"...
ластик... скачахме... и дори нищо не ни стана... не скъсахме колянна връзка или някое овехтяло сухужилие в нафталинените ни тела...
усетих прилив на слънце..., усмивка дори в сърцето ми...
такива моменти ми липсват в живота...
и ето какво ме чакаше в пощата ми в понеделник сутрин... Как се зарадвах само!
с безкрайна носталгия прикачвам линк... ето тук: http://www.slackpack.net/?q=node/848
и дописвам мъничко към дългите спомени..., защото и моите така се разлудуваха... като стари немирни клюкарки насред неделно събиране на пейката пред блока...
и още:
...да прибавя към този скъп списък с детски спомени мъничко нещо:
* металните тръбички, през които изхвърчаше с бяс "мечото грозде" и момчетата от блока обстрелваха без жал и пощада всички момичета;
* въженцето, което идваше от съседите, със завързана торбичка на него, а вътре всевъзможни дрънкулки - и това, докато си наказан да не излизаш да си играеш... да бе да, как ли пък няма да си измисля нещо за забавление със съседското дете!
* картофите на жар - самоделно направени пред блока, след като всички деца очарователно са обрали "тайно" балкона на мама;
* злобният шамар, който извърташ върху мутрата на съученика ти, затова, че се е осмелил да ти вдигне престилката и да ти се видят гащичките;
* да те впрегнат бабите клюкарки да ометеш шлюпките пред блока, които предната вечер сте изяли с всички деца... А те самите - семките де, са закупени от бл. 256, първия етаж, където живее бай Георги - циганинът!
* и любимата ми игра на "Магаре"... Разделяте се на 2 отбора, първият от едната група се хваща за дървото, останали се подреждат като всеки следващ си пъха главата под чатала на предходния. Следва тежката част - другия отбор със засилка се мяткат всички до един върху гърбовете на първите и се друсат, докато силите на долните не отидах "яко дим". А след това въргала на земята е голям... и не знаеш кой крак е твоя и коя чужда ръка наместо твоята е станала част от теб!
ох...още колко много има...
обичам те... детство мое...

cookies

Колаборация на тема: cookies...

Дата: 23.04.2009

Местоположение: офисЪт на редакцията

Състояние на духа: по скалата от 1 до 10 ли да се водя или да не ви въвличам и вас в тези дълбоки дебри на незнайното?!

Състояние на ума: олеле, друга тема?!

Музикален фонД: mo'zorizons (те се паднаха в точно този час)

...а да...

Час: 4:44 (предпечатен аБсурд!)

cookies... in my head...

с цвят от аромат

...днес слънцето разсъмна в сърцето ми... погали сладостно ресниците ми, накара очите ми да заиграят със слънчевите зайчета на гоненица... усмивката ми се разтегна... усетих пролетта как разцъФва в мен...

...и тази детска веселост, родена от лудостта и бляна по морето...

...и онова разстилащо се в опияняващо удоволствие намигване ;-) да направиш нещо мъничко за човека до теб...

колко хубаво е да бъдем отново добри... в себе си, към себе си и към този от ляво!

...а после купих от една симпатична баба (без зъПки) пролетни цветенца..., за да разпръскват нежния си аромат в слънчевия ден... и да не забравям, че пролетта е тук...

и няма вече да я пускам да си ходи... :-)

върти ли се?

Има дни, в които се чудя върти ли се земята?

Толкова е спрял часовникът ленив, та дори Слънцето не може да го разгъделичка, мъничко макар, че да тръгне нанякъде...

Не, че има посока, съвсем хич дори. А може би там е проблемът! Да измисля най-сетне накъде да поема? Нататък... или по-скоро наостатък... или насвятък... (лекичка игра на думи, тъй като слънчевото зайче нещо и то е заспало, а на мен ми се играе...)

...ох, не се получава май - хубавите игри никога не стават от един, ей това му е проблема на днешния ден - едничка съм си пак!

М ;-( малко тъжно.., а ми се иска да е веселооооо...