...и когато се завъртя да видя цветя, красота и онази любов, за която копнея...
...и когато се завъртя да почувствам как гледа към мен....целия ми свят...
...и когато се завъртя да усетя как земята се върти под мен и в унеса си да почувствам теб..., когато се завъртя...

Monday, April 27, 2009

детство мое!

Един блажен неделен следобед...
Пловдив...
Запознанство с няколко много приятни хора... и по-специално Мира! Когато срещам такива хора съм благодарна, че ги има - точно тях... Малко са, но са така ценни. Луди по рождение, а не по желание, интересни по природа, а не по наложен статут, отворени по душа, а не по привидност!
...и лежерни игрални няколко часа на "детство мое"...
ластик... скачахме... и дори нищо не ни стана... не скъсахме колянна връзка или някое овехтяло сухужилие в нафталинените ни тела...
усетих прилив на слънце..., усмивка дори в сърцето ми...
такива моменти ми липсват в живота...
и ето какво ме чакаше в пощата ми в понеделник сутрин... Как се зарадвах само!
с безкрайна носталгия прикачвам линк... ето тук: http://www.slackpack.net/?q=node/848
и дописвам мъничко към дългите спомени..., защото и моите така се разлудуваха... като стари немирни клюкарки насред неделно събиране на пейката пред блока...
и още:
...да прибавя към този скъп списък с детски спомени мъничко нещо:
* металните тръбички, през които изхвърчаше с бяс "мечото грозде" и момчетата от блока обстрелваха без жал и пощада всички момичета;
* въженцето, което идваше от съседите, със завързана торбичка на него, а вътре всевъзможни дрънкулки - и това, докато си наказан да не излизаш да си играеш... да бе да, как ли пък няма да си измисля нещо за забавление със съседското дете!
* картофите на жар - самоделно направени пред блока, след като всички деца очарователно са обрали "тайно" балкона на мама;
* злобният шамар, който извърташ върху мутрата на съученика ти, затова, че се е осмелил да ти вдигне престилката и да ти се видят гащичките;
* да те впрегнат бабите клюкарки да ометеш шлюпките пред блока, които предната вечер сте изяли с всички деца... А те самите - семките де, са закупени от бл. 256, първия етаж, където живее бай Георги - циганинът!
* и любимата ми игра на "Магаре"... Разделяте се на 2 отбора, първият от едната група се хваща за дървото, останали се подреждат като всеки следващ си пъха главата под чатала на предходния. Следва тежката част - другия отбор със засилка се мяткат всички до един върху гърбовете на първите и се друсат, докато силите на долните не отидах "яко дим". А след това въргала на земята е голям... и не знаеш кой крак е твоя и коя чужда ръка наместо твоята е станала част от теб!
ох...още колко много има...
обичам те... детство мое...

No comments:

Post a Comment