...днес слънцето разсъмна в сърцето ми... погали сладостно ресниците ми, накара очите ми да заиграят със слънчевите зайчета на гоненица... усмивката ми се разтегна... усетих пролетта как разцъФва в мен...
...и тази детска веселост, родена от лудостта и бляна по морето...
...и онова разстилащо се в опияняващо удоволствие намигване ;-) да направиш нещо мъничко за човека до теб...
колко хубаво е да бъдем отново добри... в себе си, към себе си и към този от ляво!
...а после купих от една симпатична баба (без зъПки) пролетни цветенца..., за да разпръскват нежния си аромат в слънчевия ден... и да не забравям, че пролетта е тук...
и няма вече да я пускам да си ходи... :-)
No comments:
Post a Comment