...не се познавам...
не се радвам, не вярвам, не виждам...
страховете ме владеят... цяла...
слушам моята музика... сякаш е чужда...
самотата ли е истинската ми природа... или любовта, която пропускам...
едно недовършено сътворение, забравено от мен и от себе си дори... сега прослушвам, потънала в мислите си от няколко дни... загубени мисли, изгубени спомени, заблудени тъги...
чудя се, коя съм?!
No comments:
Post a Comment