22

...гледам вечния календар... сочи 22...
5 дни... нижат се... мъчително тегобен е всеки следващ...
осъзнаване! пробуждане! прошка!
търся много смисъл и смислено проглеждам във всеки смислен миг...
безмислиците пъдя с голямата метла!
искам да запазя намерената себе си... искам да я покажа... да се изфукам нескромно, че правя опити да се ЗАВЪРНА... Volver...
трябва ми път, по който да ми позволиш да тръгна...
сега съзнавам красота...

нека 22 бъде последен ден такъв!
23 - да бъде Слънце!