ах, тези празници

...и вън вече се е спуснал мрак...тъмно е, като в очите ми..., тъжно някак, както е в душата ми...празно и студено, както е в ръцете ми...
Изтивам от сълзи, а пръстите ми тръпнат в непредвидим ритъм от незнайното.
Неподозираното връхлетя, отне ми всичко!
Сега като нечакан пощальон довява трудни вести. А ми се иска да получа шарен плик с писмо от него...с неразбираемо красиви слети букви... да се влея аз самата в тях, да почуствам полъх лек в косите ми, да усетя топъл дъх върху горящите клепачи... Тогава просто ще се отпусна...и ще падна, като мек тополен пух... Ще усетя как отлита времето, а след него идва слънцето на смяна...
Тогава обещавам ще изтрия тез сълзи и наместо тях усмивка ще си залепя на себе си... Ще поема въздух..., ще бъда по-добра, ще повярвам и ще защитя...всичко, което ми донесе ти!
Докосни ме само...само още веднъж, за да замра в този миг...и той да бъде наша вечност...