...Днес загубих си гласчето!
Станах с рошава косица, намокрих си очета и крачета, рипнах да посрещна хубавко деня, но... Мх, няма го гласчето!
Тръгнах да го търся! Пробвах първо в кафеварката да го открия, но тя така лениво ми отвърна просто с обичайната си доза кафе, че ме отказа бързо. Върнах се в стаичката, отметнах завивката, обърнах възглавката, претърсих книжката - да не би пък там да е останало в среднощната тъма, докато буквичките са се нижели в очите...не?! Никъде го няма! Их, гласче, къде си, мило...? Защо те няма, умори се, а?
Е, нека си почива. Може да открие птичка и на някоя тревичка да се полюлее, полудее, пък после...ще се прибере!
Хайде, играй си...аз ще си мълча и ще си тънаникам ей така, наум макар, песничка една...
Тран-та-ра-да-ла....(наум)
No comments:
Post a Comment