един откраднат ден

От вчера ми тръгна така... някак уютните разговори, душевните размени на отдавна задавящи сърцето ми чувства, близостта на сродни души и тела... Всичко това ми донесе надежда - че не съм сама, не съм луда, не съм грешна... (ах това "mojito" с теб - Иренка, ах, колко хубаво зареждащо бе. Да, както каза ти - "силна инжекция за сърцето". Това го каза за твоето сърчице, но моето ще го изплагиадства напълно и ще го припише като чувство и за себе си).
Сега отново вярвам. Да, може би не толкова уверено, колкото ми се иска... но! Опитвам... опитвам всичко... И се моля да се случи...
А днес е един прекрасен откраднат ден.
"Бягство от затвора (София)" със Зиги, Macy Gray & Anna Maria Jopek и... понасяме се по магистрали и пътища... Водят към непознати места - някои, завръщат в спомени, други - откриват нови хоризонти. Сякаш в низ - разни селца и градове. Нелепо, но смешно преследване от някакви момчета и тяхното "РВ" (явно е вид закачка - сигурно така се прави. Аз не ги разбирам много тези мъжкарски хитринки). Все пак почти ни забавли за кратко - няма как!
И ето - стигаме нашата цел! След няколко така любезни напътствия от местни хорица се озоваваме пред язовир Кърджали. Каква красота... Много боклуци, но... природата е... Без думи! И ръцете ми потръпват от удоволствие, че се домогвам до жадувания обектив на фотоапарата... и щракам... щракам на воля!
А после вкусно хапване на заседналия сред гладните погледи на своите клиенти кораб - Емона. Чудно чудесно чудесен! Най-интересното - един мил местен младеж - естествено срамежлив, но желаещ да общува - услужлив, чаровен и невинно забавен! Показва ни току-що извадения улов на рачета (дори предложи да ми подари едно от тях) и дребни рибки. А в мрежата му вплетени и няколко монетки - за кадемче. После с охота дори се прави задно салто във водата - за нас. Снимам!
И така... следва "Перперикон"! Без коментар! Светът от върха звучи различно. Свещени камъни докосвани от мъдри хора, безвремие, визхита, въздух насред спаряваща жега... Усещането, че си така малък насред цялото това величие и така горд да си част от този "Земен Рай"...
А пътят наобратно скрива в очите ни колорита на простичкия селски живот, добродушието на кравите, безгрижието на пумярчетата, лудостта на малките циганета...

Има и хубави моменти... понякога успяват да запълнят почти един цял ден... ден, откраднат от мъката и споделен с приятелка, именно тази, която е достатъчно да подложи рамо за твоята безсънна главица и да каже "Вярвай, аз вярвам с теб!".
Благодаря ти Зиги - заради теб, заради лекия отминал ден...

ето... ще сложа снимки да... тук

Kyrdjali & then...

... и тук

... & then Perperikon