...Думите ми нямат сили... силите ми са без думи...
...безочливо шарен град... безсрамно весели хора... безумно скъпи емоции...
...събирам сълзи от щастие... страховете се засилват... усмивки се опитват да ги засенчат... и някъде там, в ръцете ми, запазвам топлината на моето Слънце...
...иска ми се още миг да има в този град... миг, който да застине във вечността...
...иска ми се...
No comments:
Post a Comment